Когато стане дума за здравеопазване, трудно може да се говори за Обединена Европа, дори само в рамките на Европейския съюз.

Различията в качеството на здравните системи и здравето на населението между старите и новите членки на ЕС са огромни, е изводът на експертите, участвали в най-големия годишен здравен форум в Гащайн, Австрия, между 1 и 4 октомври тази година. „Има ли Желязна завеса между болна и здрава Европа в наши дни”, запита евродепутатът Алойз Петерле, който бе говорител по темата „Здраве и справедливост” по време на Европейския здравен форум. Бившият словенски премиер посочи процента на детска смъртност като пример за това, колко драматични могат да бъдат различията в здравния сектор. Вероятността дете, родено в Румъния, да почине в първата година от живота си, е шест пъти по-висока от вероятността това да се случи с дете, родено в Швеция. По отношение на смъртността от онкологични заболявания пък различията са толкова шокиращи, че фактически може да се говори за Желязна завеса в Европа по отношение на здравеопазването, отбелязва Петерле. Според него Европейската комисия трябва да обърне внимание на проблема с неравенството в отделните държави членки и с различията между отделните социални и демографски групи.
Европейската комисия е наясно с този проблем, стана ясно от думите на Анджей Рис, ръководител „Обществено здраве” към DG Sanco. Според него голяма част от причините за огромните различия се крият в разликите в икономическото състояние на държавите-членки. Мерките за ограничаване на икономическите различия, включително с помощта на структурните фондове, автоматично ще доведат до чувствително подобрение и в областта на здравеопазването, смята Рис. В повечето части от света ключът към подобряване здравето на хората не е в сферата на здравеопазването, а в икономическата и социална политика. Това е едно от най-важните заключения в доклад на Световната здравна организация, който също бе обсъден в Гащайн. „Медицинските грижи могат да доведат до подобряване в протичането на дадено заболяване и до по-висока очаквана продължителност на живота, но именно социалните и икономическите условия водят до повишаване на заболеваемостта”, смята председателят на Комисията по социални детерминанти на здравето към СЗО проф. Майкъл Мармот. Този факт според него трябва да намери отражение в здравната политика. Това се отнася не само за развиващите се държави от Третия свят, посочи Мармот, но и за богатите индустриализирани нации, където социалните различия са основните причини за неравенство в здравния статус на населението. При това става въпрос не само за бедност в чисто материалния смисъл на понятието, но и за социални фактори като изолация, безработица и липса на самоуважение.
Фактът, че тези различия не биха могли да се преодолеят в кратки срокове, е отразен в наименованието на доклада на СЗО – „Да затворим пропастта в рамките на едно поколение”. Докладът препоръчва мултидисциплинарен подход, който да залага здравни цели във всяка сфера на политиката, включително образование, околна среда и бюджетна политика. Обратната връзка също бе засегната по време на форума в Гащайн. Здравето също допринася за благосъстоянието на една нация, отбеляза Жозе Фигерас, директор на Европейската обсерватория за здравни системи и политики. „Това, от което имаме нужда, са по-добри системи за оценка на ефекта от провеждането на дадена здравна политика спрямо целите, които сме си поставили”, твърди той. За съжаление, твърде често реформите се осъществяват на база на чувства, не на доказателства, твърди Фигерас. Европейският здравен форум в Гащайн бе закрит на 4 октомври тази година. В него взеха участие над 620 здравни експерти от 45 държави. /здраве.нет