Не изглежда вероятно България да предприеме решителни мерки, за да се справи с корупцията, въпреки сериозните критики, на които страната бе подложена от ЕС. Те увеличиха вероятността да бъдат спрени допълнителни средства от еврофондовете, което ще създаде проблеми на икономиката на страната, съобщават политически анализатори, цитирани от агенция Ройтерс.

Тази седмица ЕК съобщи, че спира между 500 и 800 милиона евро помощи за България и забранява на две агенции да получават средства от ЕС. Комисията поиска действия срещу корупцията и престъпността. След години на половинчати реформи, ръководеното от социалистите правителство твърди, че подготвя спешни мерки, за да спре злоупотребата с еврофондовете. Но икономически и политически анализатори се съмняват, че то има политическа решителност, за да направи съдебната система по-ефективна и да прекъсне връзките между политиците и криминалните босове в България, най-бедният член на ЕС. „Не очаквам да бъдат направени драстични промени от този политически елит”, заяви анализаторът Кирил Аврамов.”Той ... отказва да играе по правилата на новата игра, които изискват точност и прозрачност”, каза още той. Политически наблюдатели и дипломати твърдят, че е много рано да се предвиди дали София може да направи достатъчно, за да предотврати допълнителни санкции, които може да й бъдат наложени, ако не изпълни очакванията на Европейската комисия. Икономисти твърдят, че загубата на още средства ще бъда изключителен удар за българската икономика, защото тя е силно зависима от чуждестранни инвестиции, които да помогнат за модернизирането на страната. „Рисковете /за икономиката/ се увеличават от заплахата средствата от ЕС да бъдат временно спрени или взети обратно”, твърди анализаторът Ивайло Веселинов от "Дрезднер Клайнворт Васерщайн". Това ще окаже влияние най-вече върху земеделието и инфраструктурата в момент, когато България се опитва да увеличи износа и да намали дефицита по текущата сметка. Разочарованието от София може да намали ентусиазма в Брюксел за допълнително разширяване на съюза, тъй като Брюксел ще пожелае да успокои държавите-членки, които твърдят, че България и Румъния не са били готови за членство в ЕС през 2007 г. Потенциалната заплаха от загубата на около 11 милиарда евро помощи за периода 2007-2013 г. ще засили натиска върху премиера Сергей Станишев да се заеме с някои от пропуските. В сряда той нареди да бъдат предприети мерки, включващи засилване на контрола върху средствата от еврофондовете и повече пари за служителите с по-голям опит. Някои правителствени служители и бизнесмени, заподозрени в злоупотреби с еврофондовете, са изправени пред съда, но България не е осъдила нито един високопоставен представител за корупция и не е пратила в затвора нито един криминален бос. ЕС изисква законодателни реформи, включващи нови закони за лобирането и финансирането на партиите и промени в наказателния кодекс. Станишев трябва да започне битка с конфликтните интереси и силите, които се борят в неговата коалиция преди парламентарните избори догодина. „Страхувам се, че ще продължим да чуваме декларации без конкретни мерки или резултати”, заяви Румяна Бъчварова от агенция Маркет Линкс. Очаква се правителството да оцелее при вота на недоверие в парламента другата седмица, който бе поискан от опозицията заради загубените средства от еврофондовете. Станишев отхвърли призивите на опозицията да уволни министри заради загубените средства за пътищата и земеделие. „Най-ужасното нещо е, че вече не зная за кого да гласувам, не вярвам на никой от политиците”, заяви химичката Валя Тумбева. „Нещата тук няма да се променят през следващите 20-30 години”, каза още тя. /Ройтерс